Божият печат и белегът на звяра

    Тези два израза са взети направо от Библията и понеже са тясно свързани с въпроса за почивния ден, в тази глава ще си изясним техния смисъл и съдържание. Те са изключително важни за нас, защото ще играят основна роля в последните събития на света.
    Нека разгледаме най-напред първия израз.
    Какво представлява Божият печат? В Библията “печат” и “белег” се употребяват в еднакъв смисъл. Прототипът на Божия печат, свързан с някакво запечатване или поставяне на белег, намираме в Езекиил 9:1-6
    “Тогава той извика в ушите ми с висок глас и рече: Нека се приближат ония, на които е заръчано за града, всеки с изтребителното си оръжие в ръка. И ето, шест мъже идеха по пътя от горната порта, всеки с разрушително оръжие в ръка и след тях един човек облечен в ленено, с писарска мастилница на кръста му. И Той извика към облечения в ленено мъж, който имаше на кръста си писарска мастилница. И Господ му рече: Мини през града, през Ерусалим и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават пред него. А на другите рече, като слушах аз: Минете подир него през града та поразете, окото ви да не пощади, нито да покажете милост... но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът, и започнете от светилището Ми. Прочее те започнаха от старейшините, които бяха пред дома.”
    Тук е докладвано едно видение на пророк Езекиил, което започва от 8-та глава и представя отвратителното идолопоклонство извършено в Божия храм в Ерусалим, и наказанието, което щеше да последва поради това. Въпреки всички проповеди и предупреждения на пророци и учители еврейският народ потъна дълбоко в грехове и престъпления и Бог бе решил да допусне тежко изпитание. Наближаваше вавилонското нашествие и армиите на Навуходоносор II щяха да опустошат Палестина. Но преди наказанието Бог желаеше да отдели и запази непокварените, като Негова неприкосновена собственост. Преди поголовното изтребление, представено във видението фигуративно чрез шестимата въоръжени мъже, трябваше да се извърши една специална дейност за запечатване, или отбелязване на Божиите верни чада. Целта на този белег беше те да останат невредими при близкото унищожение на Ерусалим. В символичната картина това запечатване се извършва от единия от шестимата мъже, който е облечен по-особено и носи мастилница прикрепена на кръста Му.
    Това пророчество се изпълни буквално няколко години след видението при нашествието на Навуходоносор II. Но докато всичко това засягаше съдбата на един само народ, респективно юдеите, в Библията се говори за едно велико всесветско дело на запечатване на истинските християни преди катастрофалния край на света при второто пришествие.
Сега нашия текст е Откровение 7:1-4
    “След това видях четири ангела стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.
    И видях друг ангел да се издига от изток на слънцето у когото беше печата на живия Бог, и той извика с висок глас към четирите ангела на които бе дадено да повредят Земята и морето и каза: Не повреждайте Земята, нито морето, нито дърветата преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. И чух числото на подпечатаните 144 000 подпечатани от всичките племена на израиляните.”
    Тук е представено едно аналогично дело на запечатване: и при двата случая знакът се поставя на челата, отбелязват се слуги на Бога и това става преди всеобщо унищожение, с цел да бъдат запазени верните.
    Разбира се този знак е символичен, не буквален. Но да поясним накратко този пасаж от Откровението.
    Четирите ангела представляват божествените фактори, които задържат разрушителните сили на злото преди да се извърши това специално дело.
    “Четирите ъгъла на земята” означава географски целият глобус, а “ветровете” символизират войни и конфликти (Еремия 25:32). В светлината на великата борба между Христа и Сатана тези разрушителни сили представляват усилията на Сатана да сее навсякъде разрушения и унищожения. Когато Божието дело се приключи Бог ще каже на ангелите:
    “Не се борете повече против Сатана и усилията му да руши. Оставете го да излее злобата си върху чадата на непокорството, защото чашата на нечестието им е пълна... Тогава свирепите ветрове на човешките страсти, всички елементи на борба, ще бъдат пуснати. Целият свят ще бъде въвлечен в гибел, по-страшна от оная, която дойде над древния Ерусалим...” Е. Г. Уайт
    Драги читателю, ние живеем сега точно в това време на обуздаване на злите ветрове, все още имаме относителен мир и Божия благодат за духовна подготовка. Сега е това съдбоносно и тържествено време на запечатване на истинските християни. Но съгласно пророчествата и събитията това време скоро ще приключи. Затова трябва да го използваме най-рационално за себе си и за съчовеците си.
    Да продължим с тълкуванието. Йоан вижда един друг ангел да се появява от изток, който носи със себе си Божия печат. От изток, в оригинала буквално “от изгрева на слънцето” . В древни времена изток беше главната географска посока. Посоките се определяха от позицията на човек обърнат с лице към изток. В Библията изток е Божията посока (Езекиил 43:2, 1). Знамението на Човешкия Син ще се появи също от изток (Е. Г. Уайт, “Великата Борба”).
Думата “ангел” означава “вестител”. Тази вест, именно последната вест за спасение, носи печата на живия Бог. Но както слънцето постепенно изгрява докато стигне силата и славата на зенита, така и делото на този ангел, на тази вест, расте и в края ще озари цялата земя (Откровение 18:1).
    Сега можем да си изясним същността на Божия печат и запечатването.
    В древността, в Близкия изток печатът се употребяваше за удостоверяване на законността и автентичността на един документ, като белег на собственост на даден предмет или за запазване на кутии и гробници от ограбване.
    В края на Откровение 6 гл. е зададен съдбоносният въпрос: “Кой ще устои?”. Става дума за страхотните събития преди Второто пришествие. Откровение 7 гл. отговаря: “Запечатаните с Божия печат”!
    Така че запечатването приготвя Божия народ да устои в последната криза невредим, като Божия неприкосновена собственост. Що е Божий печат? Под “печат” се разбират две неща: инструментът и образът който се получава. В Исая 8:16 четем в оригинал:
    “Запечатай закона всред учениците Ми!”. (В някои български Библии “Запечатай поуката...).
    В Псалм 40:8 пророчески се казва, че законът щеше да бъде в сърцето на Исус, а в Евреи 8:10, че Бог ще вложи закона Си в сърцата на християните.
    Тези текстове показват, че запечатващият инструмент е Божият закон, а образът който се получава е Божият характер в умовете и сърцата на запечатаните. Ап. Павел добавя, че това става чрез съдействието на Светия Дух - Ефесяни 4:30:
    “И не оскърбявайте Светия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението.”
    До същия извод можем да стигнем и по друг път. Откровение 7:3, 4 ни казва, че Божият печат е поставен на челата на 144 000. Въпросът за 144 000 излиза вън от рамките на това изложение, но само накратко можем да кажем, че това число е символично и представя всички спасени от последната генерация християни, които ще преживеят най-тежките кризи на последното време и живи ще посрещнат Спасителя.
    Да сравним сега Откровение 7:4, (цитиран вече по-горе) с Откровение 14:1
    “И видях, и ето, Агнето стоеше на хълма Сион и с Него 144 000, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.”
    В първия текст се казва, че Божият печат е върху челата на 144 000, а във втория случай - че 144 000 носят Божието име на челата си. Логично е да допуснем тогава, че Божият печат трябва да има нещо общо с Божието име. Очевидно тези изрази са фигуративни. А какво съдържа Божието име? - Изход 34:5-7:
    “И Господ слезе в облака... и прогласи Господнето име. ...Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с верност, Който пази милост за хиляди, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния...”
    Тук Бог оповестява Своето Име и ние констатираме, че Божието име е синоним на Неговия характер с основни качества милост, верност и правда. Тогава нашият извод е, че да бъде запечатан един човек с Божия печат означава Божият характер да се отразява в живота на този човек. Следователно запечатването означава освещение и това е вътрешната, същинска страна на Божия печат.
    Но Божият печат има и външна, видима страна; естествено това е нещо, което прави външно впечатление. В Езекиил 20:12, 20 Бог заявява, че съботата е белег на освещение и духовна връзка с Него:
    “Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз Господ ги освещавам. Освещавайте още и съботите Ми и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ Съм ваш Бог.”
    И действително в четвъртата заповед на декалога откриваме трите елемента на един печат: името, титлата и територията на Неговата юрисдикция. - Изход 20:11:
    “Защото в шест дни Господ създаде небето и Земята, морето и всичко що има в тях, а на 7-я ден Си почина, затова Господ благослови съботния ден и го освети.”
    Неговото име е “Господ”, титлата Му - “направи”, т.е. Творец, и от този факт произтича властта Му, и територията - “Небето и Земята”.
    Четвъртата заповед разкрива Божията самоличност и Го идентифицира като Създател. В съботната институция намираме печата на Неговият авторитет.
    След всичко това борбата на Сатана против Божия закон и особено против съботната наредба е добре обяснима. Приемем ли съботната наредба, приемаме Твореца на Вселената. Забравим ли съботата, идва веднага еволюционната философия, която отрича творческия акт, отрича Създателя. Тогава светът се е самосъздал и вечно се развива. По този начин еволюционната хипотеза доведе до отричане на Библията, на спасителния план и в края до открито безбожие. Но до ден днешен тя остава недоказана и недоказуема научно (този въпрос ще бъде разгледан обстойно в отделна тема).
    И така Божият печат има два аспекта: Христоподобен характер гравиран в живота на вярващия и съботната иституция. За всеки човек запечатването като духовен процес започва от момента на обръщането към вярата и трае до смъртта или до края на благодатното време. Когато Христос дойде, Той ще намери един верен народ, отразяващ Неговия чудесен характер - Откровение 14:12:
    “Тук е търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.”
    Преминаваме в втория израз:
    БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА.
    Какво представлява той? Откриваме го в Откровението, последната книга на Библията. Откровение 13 гл. е грандиозно пророчество и макар текстът му да е кратък, той е достоен за систематично изследване. Разбира се в рамките на тази крига не можем да направим това.
Кое е основното тук? Описани са два звяра. Дадена е богата информация от качества, които ни помагат да определим тяхната самоличност. Подробното проучване показва, че първият звяр представен в ст. 1-10 е Римокатолическата църква, папството. Начиная от ст. 11 се говори за втория звяр - Откровение 13:11-17:
    “И видях друг звяр, който възлизаше от земята и имаше два рога прилични на агнешки, а говореше като змей. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди Земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла. И вършеше големи знамения до там, щото да направи и огън да пада от небето на земята пред човеците. И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя. И позволи му се да даде дишане на зверовия образ така щото зверовият образ да продума: също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ. И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби да им се постави белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или продава, освен ония, който носи за белег името на звяра...”
    Коя политическа или религиозна власт визира този символ? Някои разсъждения върху особеностите на този звяр ще ни помогнат да го идентифицираме с протестантска Америка, Съединените Щати.
    Стих 10 говори за края, за пленяването и убиването на първия звяр. А знаем, че папството бе сломено от френската революция в 1798 г. И веднага след това се появява вторият звяр. Действително по това време се образува младата американска държава.
    Докато за първия звяр се казва, че възлиза “от морето”, за втория - че възлиза от “земята”. “Морето”, както видяхме е символ на народи и племена, гъсто населени области. Тогава “земята” като антипод на “морето” трябва да означава рядко населен район. Действително папството се разви в Европа, а Америка се основа в новия безлюден континент.
    Вторият звяр има два агнешки рога, символ на младост и кротост. Двете основни характеристики на младата американска държава бяха протестантското вероизповедание отличаващо се с голяма толерантност и зачитане свободата на съвестта и републиканска форма на управление, по-демократично от монархията. Но нещо странно и парадоксално е добавено в описанието: “а говореше като змей”.
    Пророчеството предвиждаше, че характерът на тази власт скоро ще се изроди в нетолерантност и неверотърпимост, тя щеше да стане преследваща сила. Стих 12 предсказва, че САЩ със своя авторитет ще съдейства за възстановяване на престижа на папството. През 1984 г. Бяха създадени дипломатически отношения между САЩ и Ватикана. Това е началото на едно бъдещо развитие в най-скоро време. Смъртоносната рана беше нанесена на папството в 1798 г. но пророчеството предвижда възстановяване на авторитета и силата му. В последните години ние сме свидетели и очевидци на изпълнението на това забележително пророчество.
    Без да навлизаме в подробности можем да кажем, че то предвижда създаването на една коалиция, едно религиозно обединение на спиритизъм, възродено папство и отпаднал протестантизъм, което ще наложи “белега на звяра”.
     Значи успоредно с великото дело на запечатването на Божиите верни чада, ще се извърши и едно насилствено налагане на белега на звяра.
     КОЙ Е ТОЗИ “БЕЛЕГ НА ЗВЯРА”?
     Нещо характерно за Римокатолическата църква, някаква институция, аналогична на Божия печат, някаква фалшива събота. Всичко това ни подсказва, че белегът на звяра, трябва да е неделният празник, узаконен от папството.
     Ако трябва да бъдем последователни трябва да кажем, че това е външната, видима страна на зверовия белег. А вътрешната същинска страна е един формален, лицемерен религиозен живот, без освещение на характера, без Божията правда и закон, без Божията милост и верност.
    Ще бъде издаден вероятно закон за неделния ден, фалшивата религия ще бъде наложена чрез държавно законодателство, а това ще означава пълно потъпкване на правата на съвестта, защото държавният закон предвижда санкции при нарушаването му. Стихове 15 и 17 показват, че тогава Божият народ, който би желал да остане верен на декалога ще бъде преследван, ще бъде икономически затруднен. И тогава целият свят ще бъде поставен пред една съдбоносна дилема: С Божия закон или с фалшивата религия. Онези, които възприемат заблудите на една човешка религия, за да си спестят трудности и запазят земните си интереси за кратко време, ще понесат Божието неодобрение за винаги, както е посочено в Откровение 14:9, 10:
     “...Ако някой се поклони на звяра и Неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъче с огън и жупел пред святите ангели и Агнето.”
    А онези, които желаят да останат верни на съвестта си ще понесат трудности и страдания, но ще бъдат под Божията специална грижа и протекция. За това кризисно време имаме скъпоценното обещание в Исая 33:16:
    “Той ще обитава на високо, крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му, хлябът му ще му се даде и водата му няма да липсва.”
    По особени неведоми пътища Бог ще снабдява нуждите на Своя верен народ до пълното му избавление при славното пришествие на Христа.